transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

undefined

Ела се вие, превива...

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, роде голема,
и ти, рождена майчице,
че аз ще ида далеко,
през девет реки дълбоки,
през девет поля широки,
през девет гори големи,
през девет села в десето.


Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице.
Халал ми прави, майчице,
дето си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръки.

На тебе, майко, оставям,
в градинка ранен босилек:
недей го, майчо, оставя,
ами го често поливай –
с росица сутрин и вечер,
с дребни сълзици по обед.

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
дету си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце!

– Дощерю моя майчина,
ти ми са збираш, торнуваш,
ам мене кому оставаш
утрин ранку да стане,
водица да ми донесе,
огънче да ми накладе,
дворче да ми размете...

– Мале ле, стара мале ле,
оставам си та, мале ле,
на мойта сестра по-малка:
тя ще ти вода дониса,
тя ще ти огън наклада,
тя ще ти двори размита.

Защо се разминават някои празници на католици и православни?

Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния. Основната причина за това е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква - според Григорианския. И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е петседмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.

Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие (според Григоринския календар), докато за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, католическият и православният Великден може да съвпаднат, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец.

Има и още една причина за различните дати на Великден. Това е обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден. (Еврейска Пасха или Песах - еврейски пролетен фестивал, провеждан между 14-я и 21-я ден на седмия месец на еврейската година, в памет на освобождението на евреите от египтяните).


История

До 325 година от Новата ера Великден се празнува от отделните църкви в различни дни и при това не винаги в неделя.

През 325 г. се провежда Първият вселенски църковен събор, който решава, че Великден се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Това правило се прилага масово между 326 и 1582 г.

През 1054 г. Църквата се разделя на католическа и православна. До 1582 г. се използва Юлианският календар и затова католиците и православните християни празнуват Великден на един и същи ден, използвайки приетото правило от вселенския събор през 325 г.

През 1582 г. се извършва реформа на календара – папа Григорий ХIII заменя стария Юлиански календар с нов, който по-късно става известен като Григориански календар или нов стил. Православният свят не приема тази календарна новост, защото с новия календар има опасност Великден (християнската Пасха) да изпревари юдейската Пасха или да съвпадне с нея.

Дори и след въвеждането на новия стил през 1916 г.в България, когато след 31 март следва 14 април, православната ни църква изчислява настъпването на Великден по древния Юлиански календар.

През 1997 г. Световният съвет на църквите предложи от 2002 г. настъпването на Великден да бъде изчислявано по астрономически начин. Но православните църкви отхвърлиха идеята, защото „астрономическата Пасха" създава предпоставка Великден да бъде фиксиран в точно определена неделя от март или април. Това противоречи на цикличния характер на празника, който определя целия богослужебен кръг през годината. И има опасност да изпревари или съвпадне с юдейската Пасха, което според православните църкви противоречи на историческата истина, че Иисус е възкръснал след еврейската Пасха.

Поради това католическият Великден може да бъде между 22 март и 25 април, докато православният Великден е между 4 април и 8 май.


Как "Старостилците" и "Новостилците" определят църковните празници

Православната църква има две течения относно начина на определяне на църковните празници – старостилно и новостилно.

Ог 1968 г. Българската православна църква започва да използва Григорианския календар (новия стил). През 1990 г. от нея се отделя Българската старостилна православна църква поради несъгласие с използването на Григорианския календар в църковното богослужение.

Старостилците използват Юлианския календар за определяне на всички църковни празници, например Коледа е на 7 януари.

Новостилците използват Юлианския календар за определяне на датата на Великден и всички празници свързани с Великден (подвижните празници) и Григорианския календар за определяне на всички фиксирани празници. Така Коледа е на 25 декември и съвпада с католическата Коледа, докато Великденските дати обикновено не съвпадат.

tutmanik

 

TUTMANIK

8 tablespoons real, unsalted butter (one pack) Most likely it will work with some other type of butter, but I would suggest - try with this one first.
2 eggs
1 pack yeast
1 tablespoon salt (or little less)
1 tablespoon sugar
2 cups white flour
6 fl oz sparkling water Perrier (small bottle)
6 fl oz milk
1 lb Feta (White BG cheese)


In a small bowl, mix 2 oz cold milk, yeast and sugar. Warm up the rest of the milk to 110F and add it to the mix. Leave the bowl for15 to 20 min to let the yeast start working.
The mix will double in size and on the top will form sponge like mass.

In the mixer bowl put the eggs, salt, half of the sparkling water and the yeast mix. Start the mixer to higher speed (e.g. 6 of 10 speed). Gradually add the flour. When the dough start forming the mixer may overload. Switch it to the lower speed (e.g. 4 of 10). After about 1 min kneading the dough may start to form as a ball (too hard). If that is the case add more sparkling water. Be careful, add the water little by little and watch the result. The dough should be soft (should not form a ball), should be sticky to the walls of the bowl and while the mixer works the dough should become ropy. Once the right dough thickness is reached, switch the mixer to 3 (of 10) and let it work another 6-7 min.
Take the bowl of the mixer, cover it with a damp cloth (to avoid harden the exposed surface of the dough) and leave it in a warm place for 25 to 30 min. (Usually, I'm turning the oven to 110F while the mixer is almost ready, then I am turning off the oven and leaving the bowl with the dough in the warmed oven.) When the dough is ready it will at least double its size.

While waiting, melt the butter in a small wide saucepan.
In a plate crush the cheese in small pieces.
With little of the melted butter oil the bottom and the walls of the pan in which you will bake the Tutmanik.

Lubricate your hands with butter. Take a handful of dough and put it on an oiled, flat and smooth surface. With your hands form a flat sheet of dough - ¼" to ½" thick. Put some cheese over it and roll it to form something like a cylinder. Lubricate your hands again and start twisting the cylinder to form something like a thick rope. Then put it in the pan, starting in the middle and forming a spiral while slightly extending the "rope". Do not make the spiral too tight to let the dough expand later. Repeat the operation with rest of the dough. When done, pour the rest of the melted butter evenly over the Tutmanik and leave the pan in a warm place for about 25-30 min. The Tutmanik will increase its size again.
Preheat oven to 380F and bake for 40 min. Check the Tutmank should be gold - brown. Depends on the thickness it may need up to 5 more minutes baking.
Pull the pan off the oven and cover it with a damp cloth for 8-10 min.

Bon appetite J

 

Трети март - национален празник

Трети март, 1878, Сан Стефанският мирен договор и неговият принос
(от интернет страницата “Православието”, автор Зара Костова)

Много българи днес си задават въпроса защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват, или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.
Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвърждава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:

"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недуразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено, ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.
Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.
И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразни, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

Бела съм бела юначе

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.

В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:

Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е
Галени га са ни зьомат,
технону бално де има

ПОЛЕЗНИ САЙТОВЕ

http://sa.dir.bg/

английско български речник

http://www.mapquest.com/

сайт за търсене на карти